Link
Послеслов
„Цял живот съм твоя сянка“, пише й актрисата Доротея Тончева върху програмата от „Шибил“. „На Димитрина с благодарност за нашето приятелство. Много мир, любов и щастие!“ — посвещава й портрета си Дийн Рид. Снимки, снимки... Роли, типажи в театъра, в киното и телевизията: българка, испанка, индианка, рускиня, англичанка... Селянка, учителка, революционерка, фермерка, проститутка, дама от висшето общество... Баба, майка, сестра... Въпреки многото преживени трусове, Димитрина се определя като свободен и щастлив човек и щастлива актриса. Може би и защото, както сама казва, е била от малкото, ненабелязани за издигане. По тази причина не е било нужно да прави компромиси, тъй като на практика е нямала какво да губи. Но е трябвало да изкачва и да преодолява много стръмнини. От анализите и равносметките, които е направила, Димитрина е стигнала до извода, че театърът наистина може да бъде смисъл на един човешки живот. И че това е професията, която най-малко дава възможност да се чувстваш самотен. Всяка нова роля завладява и по този начин не те оставя да се чувстваш сам. Освен това, в театъра има хора, готови да помогнат на всяка цена и с всичко, с което могат. Като че ли във всяка героиня Димитрина Савова е слагала и малко от това, което е искала да каже в живота. Дори е избирала типове от съвремието, на които да приличат нейните героини. Както и когато играе мексиканката Амброзия в германската филмова продукция „Трини“ на ДЕФА по романа на големия немски писател Лудвиг Рен (героиня, която носи добрия дух на революцията — б.а.), тя я сравнява неслучайно с нашите героини от Възраждането. От висотата на тяхната мъдрост, като от високия хълм над Пирдоп — нейната Фудзияма — тя е могла да гледа на живота с мъдро снизхождение. И да намира куража да устои. Да бъде истинска — напук на всичко и въпреки всичко! И няма край. По стръмното нагоре към върха тегли каруцата Майка Кураж, надига манерката и размишлява над Великата Илюзия на Живота: „Млада като бях...“ А сега, приседнала на миндера или в градината, или пред наредените като в библиотека нарязани дървета под сайванта, край печката „Чудо“, където забърква своите кулинарни вълшебства или пържи сафрида от морето, Дина разказва за Фудзияма, за своя стръмен Път... А до оградата някой спира с любопитство, подпира се на нея, подава глава и подвиква: — Димитрина, имала си някаква нова книга, за какво се разказва в нея?...
|
|
